Родното място на Паисий?

150 г. спорове за родното място и гроба на Паисий

Близо век академици, професори, краеведи и обикновени лаици търсят рожденото място и гроба на Отец Паисий. За родно място на автора на "История славянобългарска" се сочат Банско, Кралев дол, Пернишко, Доспей и Рельово, Самоковско, Бельово (Белово), Троян, Охрид и Разловци (Северна Македония).

Асеновград, Самоков, Рударци, Босилеградско, Цариград, където Паисий бил удавен от гръцките фанариоти, и лаврата "Св. Атанасий" в Света гора пък са местата дали господен подслон на националния герой.

Тодор Живков на събрание на Съюза на писателите в края на 1966 г. се произнесъл: "Паисий е от Банско и само от Банско! И който не го смята от Банско, има много здраве от арменския поп. Паисий е българин от горе до долу и от долу до горе!". Това изказване днес политизира спора, а колкото до Тодор Живков, покрай многото приписвани му "грехове", със сигурност е и този за родното място на Паисий.

На 22 януари т. г. в. "Сега" публикува статията "Хаджи Вълчо единствен продължава Паисиевия род" и диспутът се пренесе в редакцията. Някои опонираха, че Паисий е от Самоков, други - че е от с. Кралев дол.

Спорът произтича от два факта. Първият е, че има много монаси с името Лаврентий (безспорно е установено, че той е брат на Паисий) и още по-многото Паисиевции през XVIII в. Тези имена духовниците са предавали по наследство. Мнозина изследователи, сред които и акад. Йордан Иванов, сочат, че по време на написване на "Историята" е имало в Хилендарския и Зографския манастир няколко Паисиевци и Лаврентиевци

Кой кой е, не е изяснено. Един Паисий е бил "клисар Хилендарски", друг е "проигумен Зографски". Трети работи в Ерусалим. Четвърти е "проигумен Зографски" и се явява в документи от 1736 и 1741 г. В края на XVIII в. се явяват още двама - софиянецът със светското име Павел Граматик, и "проигумен Зографски", който бродил из Русе и Влашко.

За родното си място Паисий споменава, че е от Самоковска епархия и ... нищо повече. А по онова време тя стига до Охрид. И мнозина изследователи търсят: "Къде точно в тази епархия?"

Теориите, че Паисий е роден в Белово и Рельово не издържат, защото са свързани с легенди, неподкрепени с исторически факти.

Възрожденецът Неофит Бозвели казва, че "от неговото село

Банско бил родом и българският историк Паисий".

Марин Дринов, един от основателите на Книжовното дружество в Браила, в неговото периодично списание пък пише, че Паисий е от Самоков. Той не дава убедителни доказателства, но мнозина му вярват, защото от написване на "История славянобългарска" са минали малко повече от 120 г., а от смъртта на Паисий (1798 г.) около 70. Това са все пак само 3 поколения и спомените може да са живи

Спорът се развихря през 1912 г., когато на 11 май наред с празника на светите братя Кирил и Методий се чества 150-годишнината от написването на "История славянобългарска". Тогава във в. "Мир" неврокопският митрополит Теодосий, роден през 1846 г. в с. Търлис, си спомня, че Неофит Рилски потвърдил пред архимандрит Исая, родом от същото село: "Много късно е писал за българите йеромонах Паисий, негов съотечественик от Банско".Тази история в ръкопис той имал измежду книгите, взети от Рилския манастир.

Веле Кралевски, родом от Кралев дол, държи на тезата, че Паисий е негов съселянин. Това става през 1923 г. с поредица статии във вестниците "Независимост" и "Пролом". Още през 1886 г. Веле, тогава ученик, се завърнал в селото си и видял поп Григорий да гори "старите книжляци", които сметнал за непотребни. Ученикът спасил една книга, която се оказала "Служебникът" на Божидар Вукович, отпечатан през 1554 г. във Венеция. Тогава у него се загнездил въпросът: "Откъде тя е попаднала в малкото селце?" Старите хора му разказали, че книгите са донесени от калугерите от Света гора Лаврентий и Паисий. И в техните спомени, друг е въпросът доколко са достоверни, се появява трети брат, който се нарича Цветан - свещеник в Кралев дол. Разказите звучат убедително и най-важното не си противоречат. В селото има и доста имена като

"Паисова чешма", "Паисова махала", "Паисова кория"

През 1931 г. в БАН Веле Кралевски застава пред елита на тогавашната ни историческа наука в опит да го убеди, че Паисий е от Кралев дол. Споровете продължават няколко дни. Накрая председателят на БАН, по това време проф. Васил Златарски, безпомощно отпуска рамене: "Щом не успяха историците, думата имат филолозите. Езикът е най-сигурно доказателство за родното място на автора на "История славянобългарска". Академиците Балан и Ив. Снегаров и проф. Ст. Младенов въз основа на лексиката доказват, че авторът на "История славянобългарска" е роден в областта Палакария, ограничена от Витоша, Рила, пернишкото Голо бърдо - т.е. там, където е с. Кралев дол. Видният българист Йордан Трифонов оборва тази хипотеза в списанието на БАН през 1937 г. Според него Кралевдолското предание трябва да се "изтегли" с 20 г. напред - кралевдолските Паисиевци нямат нищо общо с автора на "История славянобългарска".

Акад. Йордан Иванов обнародва чернова на "Историята" през 1914 г., а след 24 г. обявява, че разполага с доста писмени съобщения, че Паисий е от Банско, които дължал на "младия ни книжовник Михаил Ковачев". Неговата теза доказва и акад. Михаил Арнаудов. Иван Дуйчев, който не я поддържа, обаче нарочва Ковачев за "мошеник".

През 40-те години на 20 в. троянецът Васил Илиев Лингор в статии във вестник "Мир" и в отделна брошура настоява, че Паисий е от Банско. Той проучвал родовете в града си и пише: "Вече можем да отидем на поклонение в българския Йерусалим - Банско" Според него родът Папазовци дошъл в Троян от Банско (местността Проклетото селище на 4 км от града) към 1850 г. Васил станал Вълчо (известен като Хадживълчо), а Пенчо - Паисий. Най-силното му доказателство е ... говорът, на който е написана "История славянобългарска".

Оборва и Кралевдолския произход, защото и двамата братя имали отношение към Рилския манастир, докато другият Паисий - дори не бил стъпвал там.

Б. Кашъмов и Н. Чолаков твърдят, че Паисий е роден в Доспей. Кашъмов лансира също версията за трети брат. Той бил известният иконописец Христо Димитров (Доспевски). Кашъмов самоуверено изгражда теорията, че той бил викнат в Света гора: "Кои ще са тези родственици, които го викат в манастира, обучават го, сетне го пращат в странство да се доучи?" се пита краеведът и си отговаря: "Двамата братя Паисий и Лаврентий!"

Малко по-убедителен е Никола Чолаков. Той записал спомените на монахиня Евантия Алексова от Самоков при демобилизацията си в Самоков през 1918 г. и тя твърдяла, че Паисий е роден в Доспей, а починал в Самоков.

Това знаела от баба си Фота и майка си Сузана. Те казвали, че баба й придружавала монаха при пътуванията му като таксидиот (събирач на пари от манастирите) из Самоковско, Банско, Струмишко и другаде. Сузана е сестра на Константин Фотинов, създателя на първото българско списание "Любословие" и внучка на Хаджи Фота. Родена е в Пловдив, рано овдовяла и баща й я пратил да учи в Русия. В Киевската лавра станала Теохтиста. Недостатъкът на тази хипотеза е, че не е подсигурена с достатъчно доказателства.

Освен за родното място мистерии избуяват и върху гроба на Паисий. Проф. Николай Генчев, американският славист Матей Матеич и Божидар Райков изнасят сигурни данни, че Паисий е починал през 1773 г. в с. Амбелино, днес квартал на Асеновград. Тази теза подминава донесеното през 1937 г. съобщение от М. Ковачев, че Паисий е починал през 1798 г. в Самоков. Акад. Й. Иванов пише в статия във в. "Зора" през 1938 г.: "Паисий умира на 76 г. в Самоков, където бил отишъл да събира гости за поклонение в Света гора. В Хилендарската кондика при дати 17 януари и 3 юли 1798 г. четем: "Да се знае какво се яви у манастир дяк Марко, та стори абер от Самоков, какво се представи х. Паисий, йеромонаха старец Хилендарски и се не поврати веки на Света гора и са го копале в гробе на отца поп Никола." Подобна констатация прави 20 г. по-рано и Никола Чолаков. В своя дневник от 1918 г. той отбелязва: "Вярвам и си позволявам да отбележа за пръв път в българската възрожденска наука, че Паисий е починал и погребан в старите гробища в двора на черквата "Свети Никола" в Самоков."

Спомените на монахиня Евантия Алексова се покриват с историческата истина, която удостоверяват документите на Михаил Ковачев.

В спора за гроба на Паисий се намесва и учителят Любен Манов от босилеградското село Рударци. Според него в селското гробище през 1957 г. бил разкопан гроб, който е на Паисий. На това име той попада през 1968 г. върху старата надгробна плоча, която е запазена. Намира и медна плочка - според него печатът принадлежал на Паисий. Всеки таксидиот е имал такъв, а този принадлежал към братството на Хилендарския манастир. Сензацията гръмва в пресата. Сърбите прибират костните останки и веднага слагат ръка върху всичко, свързано с автора на "История славянобългарска".

Близо 150 г. продължават споровете къде е роден и погребан Паисий, авторът на "История славянобългарска". Хипотезите се отричат, нашумяват, потъват в забрава и след години отново излизат на повърхността като сензация.